РАЗДРА̀ЗНЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от раздразнен; раздразнение. В неговия стан седна сега да тъче сам тато, който с някаква особена раздразненост премята совалката. Т. Влайков, Пр І, 118. В душата му почна да се буди безпредметна тревога — раздразненост, тъга, боене. А. Страшимиров, Съч. І, 119. Със старостта у мен се появи нелюбимо качество раздразненост. Репетирам с актьорите и започвам да се дразня, когато нещо не им идва отвътре. Земя, 2008, бр. 199 [еа].