РАЗДРАЗНЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на човек, който лесно и бързо изпада в състояние на раздразнение, яд; раздразнителност. Силният или хроничен шум, към който индивидът е неспособен да привикне, повишава раздразнимостта, смущава съня, убива апетита. Пр, 1952, кн. 6, 31. Понякога настъпват състояния на апатия, депресия, а друг път настъпва период на повишена раздразнимост. С, 2005, бр. 4655 [еа].
2. Рядко. Способност, свойство на живите организми да изпитват силна възбуда, раздразнение.