РАЗДРАЗНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който лесно се раздразва, дразни; чувствителен, нервен, сприхав. Той изобщо бе нервна натура, избухлив, с раздразнителен характер. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 51. Мария стана раздразнителна — отвръщаше му с нападки, с остри подмятания. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 463. Женитбата го направи по-раздразнителен, от най-дребни поводи кипваше. К. Петканов, Х, 156. Само присъствието на Сеймур, кой знае защо, го нервираше — то [морското свинче] ставаше неспокойно и раздразнително. П. Вежинов, ГА [еа].
2. Който предизвиква раздразнение. Той с удоволствие видя, че шопите се залисаха в приказки, и тоя път съвсем чужди на раздразнителната тема за войната. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 195.