РАЗДРАЗНЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на раздразнителен (в 1 знач.); раздразнимост. Матьо го следеше изпитателно. Нервността и лесната раздразнителност на Сами го смущаваха открай време, а напоследък Сами беше станал още по-нервен и по-раздразнителен. Д. Ангелов, ЖС, 66. Тъкмо сега тя имаше нужда от спокойствие, от яснота, от хладнокръвно обмисляне на действията си, тъкмо сега трябваше да се отърве от тази раздразнителност, от този тъп ужас, който я преследваше навсякъде. Д. Димов, Съч. І [еа]. Раздразнителността на Каравелова, деспотизмът на неговите нерви предизвикваха всеки ден неприятни сцени. С. Радев, ССБ І [еа]. В гласа му се долавяше смес от ирония и раздразнителност. Ив. Златарски, ЛЛ (превод) [еа].