РАЗДРА̀ЗНЯМ, -яш, несв.; раздра̀зня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Раздразвам. Ама аз само се пошегувах, само исках да те раздразня. Т. Димова, М [еа]. Погледът му, устремен в нея, стана изведнъж малко насмешлив. Това я раздразни. Д. Димов, Т, 48. Забележката ѝ беше логична, но това още повече ме раздразни. Л. Коен, БВ [еа]. Чаят раздразни апетита ни. Л. Стоянов, Х, 60. Скоро започна да мирише на печено. Това е най-хубавата миризма и тя така раздразни стомасите ни, че те започнаха да се свиват от болки. К, 1963, кн. 8, 9. раздразням се, раздразня се страд.
РАЗДРА̀ЗНЯМ СЕ несв.; раздра̀зня се св., непрех. Раздразвам се. — Нали това ти казвам, време няма! — раздразни се дядото на Камен, стана от леглото, нахлузи си пантофите и излезе от стаята. Бр. Мормареви, ВТ [еа]. Надяваше се, че те ще се раздразнят, ще побеснеят. Нищо. Мълчаха. Г. Марков, ПМД [еа]. — Не, ти не бива да излизаш. Ще се раздразни раната ти. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 513.