РАЗДРОБЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздробя като прил. 1. Който е начупен, счупен на малки късове, парчета; надробен. Едно от разтворените крила на прозореца беше се блъснало в рамката и раздробените стъкла се посипаха чак до леглото му. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 53. Сив пушек и жълтеникаво-червен прах, смесица от раздробени тухли и мазилка, се вдигаше при всяко попадане на снаряда в целта. Ив. Мартинов, ДТ, 232. Чуковете заиграват — раздробените парчета, заедно с водата и цимента, ще влязат в основите на мостовете. Г. Караславов, ПМ, 28.
2. За ръка, крак, кост — който е ранен, счупен на повече места; надробен, натрошен. Нежните ѝ пръстчета бавно събуваха ботуша на ранения крак. И докато превръзваше голямата рана и раздробена кост, матросът все ѝ приказваше. Е. Йончева, ЗГ, 141. Едва след атаката научиха, че ротният командир е бил отнесен назад с раздробен крак още при влизането в селото. П. Вежинов, НС, 40.
3. Който е разделен на малки части, дялове; разпокъсан. България ли е страната в Европа с най-много собственици и с най-раздробена земеделска земя? Банк., 2008, бр. 44 [еа].