РАЗДРОБЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Машина за раздробяване, натрошаване на нещо; раздробвачка. Раздробителят заработи с оглушителен шум и скоро от него се изсипа купчинка сребристосиви стърготини. Фак., 2000, кн. 1 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)