РАЗДРУ̀СВАМ, -аш, несв.; раздру̀сам, -аш, св., прех. 1. Друсам, разклащам нещо или някого изцяло; разтърсвам1, разлюлявам. Често пъти раздрусвахме клоните и капките тупаха като куршуми по земята и по нас и още по-весело ни ставаше. К. Калчев, ПИЖ, 71. Колата подскачаше, навеждаше се ту на една, ту на друга страна и здравата раздрусваше пътниците. Б. Несторов, СР, 64. Изригваха вулкани, земетресения раздрусваха земята. П. Бобев, ГЕ, 121. Момъкът го хвана здраво за рамото, раздруса го и викна: — Ей, чуваш ли, старо, отиваме да се бием! Г. Райчев, В, 32. При сбогуването управителят хвана здраво ръката на Юрталана, раздруса я силно и му благодари за вечерята и за гостоприемството. Г. Караславов, С, 181. Студени тръпки раздрусаха тялото ѝ. М. Яворски, ХСП, 331.

2. Прен. Предизвиквам, причинявам силно вълнение, емоции, възбуда; разтърсвам. Простичкият разказ на мама за преживяното нещастие раздрусваше детската ми душа. Мл. Исаев, Н, 11. Надпреварването из пътищата, гоненето на стадата добитък, плачовете на децата, всичко това раздруса силно сърцето на Вълко и той не можеше да задържа сълзите си. К. Петканов, П, 157. Сокол, птица кръвожадна, преди месец ме нападна. Страх сърцето ми раздруса. Елин Пелин, ПР, 27. Раздори, злини, сътресения / раздрусват безглавото царство. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 52. раздрусвам се, раздрусам се страд.

РАЗДРУ̀СВАМ СЕ несв.; раздру̀сам се св., непрех. Разтърсвам се, разлюлявам се. Графът натисна спирачките. Камионът, .., се раздруса и върна назад. Бл. Димитрова, ПКС, 269. Мечката се раздруса на мястото си, па взе да тресе ръждивото си руно и да подскача ту на единия крак, ту на другия. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 133. Изведнъж раменете ѝ затрепераха и цялото ѝ тяло се раздруса от плач. Й. Йовков, ЧКГ, 293. Доктор Любенов се раздруса от силен, добродушен смях и не можа да завърши мисълта си. Д. Ангелов, ЖС, 195. Към три часа и петнадесет-двадесет минути след обяд страшен гръм разтърси града. Складът се раздруса, работниците наскачаха и панически избягаха на двора и на улицата. Ст. Мокрев, ПСН, 147.


Източник: Речник на българския език (онлайн)