РАЗДРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; раздръ̀нкам, -аш, св., прех. 1. Правя нещо да дрънка, да дрънчи, да звъни; раздрънчавам. Малко по-нататък двама неврокопчани бяха нанизали на дълги връви на редици и на цели гроздове всякакви звънци, час по час ги раздрънкваха и сякаш от всички страни на пазарището се сипваха стада. Д. Талев, ПК, 308. В стъкленото шкафче за тоалетните принадлежности над умивалника беше изправена една кутийка. От любопитство аз я раздрънках. Нещо тропаше в нея. Г. Белев, КВА, 72. Старият човек бръкна в една от диплите на пояса си .. и раздрънка жълтиците. Ив. Гайдаров, ДЧ, 38. Добра замеси хляба, изми ръце и смъкна гривните на китките си. Раздрънка ги и весело, от сърце се засмя. К. Петканов, СВ, 174. От гърлестия му глас двете кучета, които бяха вързани в двора, скочиха, раздрънкаха веригите си и залаяха. Й. Йовков, ЧКГ, 94.
2. Прен. Разг. Развалям, повреждам, разстройвам нещо (превозно средство, музикален инструмент и др.), поради невнимателна или дълга употреба; разнебитвам, разхлопвам. Една джипка имаше тогава, .., съвсем я раздрънкахме. Кл. Цачев, СШ, 162.
3. Прен. Разг. Пренебр. Казвам, разправям, разгласявам нещо, пазено в тайна; разнасям, разпространявам. — Нека това да си остане в тайна. — В тайна, разбира се. Няма да раздрънквам на всички я. П. Проданов, С, 55. Тя можеше да раздрънка за търговията му и да го изложи тук, в самата Испания. Д. Димов, ОД, 30. Тошка се страхуваше, че Димо ще каже на жена си и жена му ще раздрънка из селото. Г. Караславов, Тат., 100. раздрънквам се, раздрънкам се страд.
РАЗДРЪ̀НКВАМ СЕ несв.; раздръ̀нкам се св., непрех. 1. Започвам да дрънкам1, да дрънча; раздрънчавам се. По едно време каруците на сеновчани се раздрънкаха, раздвижиха се, потеглиха нанякъде. Й. Йовков, ЧКГ, 280. На сутринта часовникът ще се раздрънка. Л. Михайлова, Ж, 113. След пет минути в готварницата се раздрънкаха съдовете и зашумоляха купените неща. (превод) Мис., 1896, кн. 6, 416.
2. Разг. Пренебр. Започвам да свиря на музикален инструмент; разсвирвам се. — Какво си се раздрънкал по това време, остави пианото и ела да ми помогнеш!
3. Прен. Разг. За превозно средство, музикален инструмент и др. — развалям се, повреждам се от дълга или невнимателна употреба; разнебитвам се, разхлопвам се. Пианото се раздрънка.
4. Прен. Разг. Пренебр. Започвам да говоря, да приказвам много; разприказвам се, разбъбрям се, раздърдорвам се. — Трай, да подремнем още малко де, какво си се раздрънкала! И. Петров, НЛ, 19. — Прощавай, че много се раздрънках. Но почнахме веднъж, трябва да си кажем всичко. К. Калчев, СТ, 182. Наближаваше вече обед, когато Кръстьо се сепна .. — Раздрънках се аз, забавих те. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 69.
5. Прен. Разг. Пренебр. Започвам да говоря, да разправям нещо, пазено в тайна; разприказвам се. Филип го погледна свирепо. Ами ако Рашко се раздрънка? П. Стъпов, ГОВ, 124. Той искаше да сподели своите планове за обезвредяването на бандитите само с пратеника от София и с окръжния управител, защото беше уверен, че Куминов и военният комендант ще се раздрънкат и ще провалят работата. Г. Караславов, ОХ ІІ, 220. — Добре, само да не се раздрънкате пред момчетиите в другите села, че отиде сбирката. П. Здравков, НД, 184. — Що щеш в Пъстрово? — Не питай. Ако ти кажа, ще се раздрънкаш. Ив. Хаджимарчев, ОК, 351.
◊ Раздрънквам / раздрънкам оръжие. Книж. Заплашвам с война. Когато избухна Корейската война, нашите за малко не изпратиха там армия, когато започна Виетнам, поне десет пъти нашите шефове се заканваха, че ще пратят наши дивизии, когато стана израело-арабският конфликт, пак раздрънкаха оръжието. Г. Марков, ЗРБ [еа].