РАЗДРЪНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; раздрънча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., прех. Правя нещо да дрънчи, да дрънка, да звучи; раздрънквам. Дълбок гръм пропълзя под небето и леко раздрънча стъклата на прозорците. К. Петканов, ДЧ, 466. Един по-силен порив на вятъра тъкмо раздрънча мръсните, с години немити стъкла на прозорците, когато вратницата се отвори и в кръчмата, целият мокър и окалян, влезе Страхил Чобанина. П. Делчев, ТР [еа]. раздрънчавам се, раздрънча се страд.
РАЗДРЪНЧА̀ВАМ СЕ несв.; раздрънча̀ се св., непрех. Започвам да дрънча, да дрънкам; раздрънквам се. Празният варел в каросерията се раздрънча на скоковете. Бл. Димитрова, ПКС, 176. Бутнах с крака си едно тасче и то се раздрънча по камънаците. Г. Данаилов, ДИВ, 78. Внезапно Акрабов се надигна от креслото и при това движение ордените му се раздрънчаха. Г. Марков, ПМД [еа].