РАЗДУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от раздувам и от раздувам се; надуване. Повторното раздуване на балона винаги се прави бавно. Г. Златарски и др., СМП [еа]. Увеличение на пенсиите с 20 % дори не може да компенсира спекулативното раздуване на цените на стоките и услугите от първа необходимост. Земя, 2008, бр. 145 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)