РАЗДУ̀МВАМ, -аш, несв.; разду̀мам, -аш, св., прех. Разг. 1. Говоря, думам на някого, за да го развличам, утешавам; разприказвам. Попадията се чудеше как да я разтушава, раздумваше я, молеше я да се не отчайва. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 48. Като съсед на Бенин той непрекъснато слушаше плача на злочестата майка и ден не се минаваше да не отиде у тях и да не се опита да я раздума и окуражи. Д. Ангелов, ЖС, 576. Какво не му приказваме, как не го раздумваме — не отваря устата си, не казва нищо, мълчи. Й. Йовков, ЖС, 130. Думай, душо, / раздумай ме, / поне малко / разтуши ме. Ц. Церковски, Съч. І, 238.
2. Уговарям, увещавам някого да се откаже от свое решение, намерение; разубеждавам. Най-правдоподобна причина, за да го викат в тоя късен час, му се видеше дуелът .. „Ще ме раздумват — пошушна си той. — Ако мислят да ме убедят да отстъпя — то не ме познават добре.“ Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 69. Мария искаше да отиде в Хасково да я види, но аз я раздумах. О. Бояджиев, П, 124. Стоян не мислеше, че Крайналията се шегува, нито пък старата се опита да го раздума. Приготвиха се набързо и тръгнаха. Й. Йовков, СЛ, 185. — Не можахте ли да го раздумате? П. Здравков, НД, 150. раздумвам се, раздумам се страд.
РАЗДУ̀МВАМ СЕ несв.; разду̀мам се св., непрех. Разг. 1. Говоря, приказвам с някого; разговарям се, разприказвам се. Дадоха ѝ за другар най-голямата унука, колкото да има кой вода да ѝ донесе и с кого да се раздумва. П. Тодоров, И І, 73-74. Братчетата и сестричетата бяха малки. .. няма с кого да се раздумаш. Д. Талев, И, 220.
2. Отказвам се от свое решение, намерение; разубеждавам се. Тя взе да се връща към една и съща надежда: дано утре, като съмне, Ройдю се раздума, дано сам се откаже от туй, което беше намислил да прави! Й. Йовков, ЖС, 148. Подир войната рекох да си ида на село, пък се раздумах. Останах в дружината, в Бургас. К. Константинов, ПЗ, 21-22. — Той я дойде в Пробойна, я не! Може и да се е раздумал или уплашил. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 333.