РАЗДУ̀МКА ж. Разг. Приятен разговор; разговорка. Разположили сме се пак с дядо Атанас под кичестия салкъм, .., и сме се унесли в сладка раздумка. М. Кюркчиев, ВВ, 121. Бай Спиро е известен и много хора го търсят — за лек, за съвет, за раздумка. О, 1978, кн. 7, 35. Между зидовете кънтяха думите им, отмерени думи на хора, които говорят само ако трябва, а не за раздумка. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 75.
2. Човек, животно или предмет, с който някой се развлича, разговаря, когато е сам. Тя [китката], торбичката и медената свирка бяха единствените познати и скъпи на сърце неща, те му бяха утехата и раздумката. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 184.