РАЗДУ̀Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздуя като прил. 1. Който е с прекалено много увеличен, уголемен обем. Когато вдишаме студен въздух, лигавицата отича. .. Раздутата лигавица обаче пречи на дишането през носа и човек почва да диша през устата. Това улеснява простудата. Мон., 2006, бр. 2478 [еа].

2. Прен. Разг. Който е с прекалено много увеличена численост. Раздут щат.

3. Прен. Разг. За цена, сметка и под. — който е с прекалено много увеличена стойност. Докладът на временната общинска комисия, която проверяваше раздутите декемврийски сметки за парно, не е готов. Сега, 1999, бр. 51 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)