РАЗДУ̀ХВАМ, -аш, несв.; разду̀хам, -аш, св., прех. 1. Духам нещо леко, като го разпръсвам, разнасям на различни страни. Поручикът .., здраво смучеше цигарата си и ядосано раздухваше пред себе си сините струйки на тютюневия дим. А. Гуляшки, МТС, 28. Това село гореше, вятърът раздухваше дима и откриваше огненото море на пожара. Й. Йовков, Разк. ІІ, 212. Усмихна се добрият стар вятър под мустак. .. Раздуха и последните облаци. АнтПБП [еа].
2. С духане разпалвам, разгарям огън, жар и под. — Какво разправят? — попита Ганка и за да прикрие вълнението си, наведе се да раздуха огъня. М. Марчевски, МП, 152. Появи се вятър и раздуха пожара. Ив. Вазов, ЖИ, 105. Корчев се приближи до високото огнище и раздуха купчинката жар. Д. Талев, ГЧ 1989 [еа]. Кафеджията се приготвяше, навярно вече бе раздухал въглените в огнището. Д. Мантов, ХК 1979 [еа]. Синът му хвана дръжката на духалото и започна да раздухва огнището. В ковачницата се задими. К. Калчев, ПИЖ, 141.
3. Прен. Разг. Засилвам, усилвам чувство, усещане, конфликт, разпра, размирици и под.; разпалвам, разгарям, подклаждам. Той хитро раздухваше ония там вражди и взаимни преследвания, като гледаше да ги използува за себе си. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 258. Неговите думи раздухаха отново вълнението, което изпитах преди малко, кога срещнах погледа на бати. Ст. Дичев, Р, 63. Нахълтах в бараката като вихрушка, разбърках куфара си, докато намеря тетрадката, скрита на дъното му, раздухах любопитството на момичетата: какво ме е прихванало? Бл. Димитрова, ПКС, 102. Да, този малък миг на срещата безгласна / раздуха моите копнежи стари. Е. Багряна, ПЗ, 113.
4. Прен. Разг. Представям нещо (случка, слух и под.) в неточен вид, като засилвам, увеличавам размерите, количеството, значението му; преувеличавам. Понякога аз му ставах рапортьор и му донасях някой слух отвън. Висковски, по обичая си, раздухваше го в дописките си до неимоверност. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 176. Групичката на Гавраилов, .., раздуха тая история с надеждата да компрометира Филипов. К. Топалов, СТ, 50. раздухвам се, раздухам се страд. Как се раздухват и изопачават от хорската злоба най-простите факти? Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 13. Този яд и тази ненавист против Николина още повече се раздухваше и разпалваше от Елена. Т. Влайков, Съч. ІІ, 251.
РАЗДУ̀ХВАМ СЕ несв.; разду̀хам се св., непрех. Прен. Разг. За чувство, усещане, конфликт, разпра, размирици и под. — ставам по-силен; усилвам се, засилвам се, разпалвам се. Мълвата беше противоречива и паниката се раздухваше още повече. Х. Русев, ПЗ, 312.
◊ Раздухвам / раздухам огъня. Съдействам за изострянето на някакъв конфликт, спор и под. Последствие на това писмо, подписано от славния Заимов, което раздуха още повече огъня, апостолите мислеха, че е излишно вече да се държат работите толкова строго. З. Стоянов, Съч. І [еа].