РАЗДЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; раздя̀на, раздѐнеш, мин. св. раздя̀нах, прич. мин. страд. раздя̀нат, св., прех. Правя да излезе от ухото на игла вдянат конец, нишка и под.; издявам1, отдявам1. Противоп. вдявам. — Не с този конец! Раздени иглата и вдени другия конец! раздявам се, раздяна се страд.
РАЗДЯ̀ВАМ СЕ несв.; раздя̀на се св., непрех. За конец, нишка и под. — изнизвам се, излизам от ухото на игла; издявам се. — Конецът се раздяна. Моля те да го вденеш пак, че не виждам. // За игла — изнизвам се, отделям се, освобождавам се от конеца, нишката и под. Иглата се раздяна. Дълго плюнчих края на конеца и се мъчих .. да вдяна иглата. Бл. Димитрова, ПКС, 28.
РАЗДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; раздя̀на, раздѐнеш, мин. св. раздя̀нах, прич. мин. страд. раздя̀нат и раздѐна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. раздѐнат и раздѐт, св., прех. Диал. 1. Откачам, откопчавам нещо закачено, закопчано; разденвам. Противоп. закачам, задявам1. Дара вървешком извива ръка, мъчи се да разкопчае издутия джоб на раницата си. Ядосана, не може да раздене каишката. Сваля ръкавицата. Бл. Димитрова, Лав., 56.
2. Свалям нещо задянато на гръб, на рамене; разденвам. Противоп. задявам1. Робиня люлка раздяна, / на клонат трън я прикачи. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 25.
3. Свалям, събличам дреха; разсъбличам, разденвам. Противоп. обличам, надявам, одявам. Раздяна ямурлук овчаря, сложи го до буля си и сестра си. П. Тодоров, Събр. пр І, 1957 [еа]. раздявам се, раздяна се и раздена се І. Страд. от раздявам2. ІІ. Възвр. от раздявам2 във 2 и З знач. Тя се раздяна мълчаливо до стената, пребради се и изгледа за стол. Ил. Волен, ДД, 33. — Градините варди, а дъщеря си не знае де ходи! — подвикна тя от стълбата и приседна, за да се раздене. Н. Нинов, ЕШО, 27.