РАЗДЯ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от раздяча като прил. Който е лишен от дяконски сан. Създателят на единствената по рода си за онова време тайна революционна организация с двеста комитета — Васил Левски, е раздячен дякон. ЗБ, 2011, бр. 34, 13.