РАЗЕДИНЀНО. Нареч. от разединен; разпокъсано, разделено. Противоп. обединено, заедно. Той убедително им внушава, че хората не трябва да живеят разединено, защото винаги ще страдат. Ив. Димов, АИДЖ, 151. Главното условие за успеха на борбата е да се действува не разединено, а да се постигне единство, единомислие и единодействие. МПр, 1991, кн. 2 [еа].