РАЗЀЗД м. Воен. Група от няколко конници, изпратена за разузнаване или охрана. Капитанът бързо предаде сведенията, които неговите разезди бяха събрали за разположението на немците. П. Вежинов, ЗЧР, 153. Чу се, че казашки разезди са стигнали до Вардара между Велес и Скопие. Д. Талев, ПК, 639. Конни полицейски разезди обикаляха около високите стени. А. Гуляшки, Л, 317. Появиха се черна купчина конници, и без да се бавят много, разсипаха се на голяма дъга и полетяха срещу разезда. Й. Йовков, Разк. І, 156. Наблизо един разезд от шест наши конници наблюдаваше движението на неприятелския взвод. БВ, 2004, кн. 2 [еа].
— От рус. разъезд.