РА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Обикн. мн. Който е неопределен, неизвестен или безразлично какъв; някакъв. Тя видя мрачното лице на сина си и се помъчи да го развесели, като почна да му разправя разни закачки за момите в село. Елин Пелин, Съч. ІІ, 181. Все още гледаха картината, правеха разни бележки и се смееха. Й. Йовков, Ж 1920, 62. В ума му се вълнуваха разни странни и фантастически образи. Ив. Вазов, Съч. VІ, 11. Той бе скитал по света, беше живял в Щатите и се бе върнал оттам с тежки куфари .. Всички мислеха, че в тях се крият дрехи, коприни и разни скъпоценности. Ал. Бабек, МЕ, 20. Нима ми е приятно да чукам по вратите на разни там началници. М. Марчевски, ТП, 236.
2. Обикн. мн. Който не е еднакъв с друг; различен, разнообразен, всякакъв, всевъзможен. Пръснаха се [жените] на разни страни — всяка бързаше първа да съобщи новината. К. Петканов, СВ, 161. В кафенето имаше разен свят. Ив. Вазов, Съч. Х, 11. Не много високо над тая машина се обтягаха много металически жици от разна дебелина — това бяха антените. Елин Пелин, Съч. V, 1978 [еа]. Българската войска бе съвсем далеч от тази еднородност на състава. Трите нейни корпуса бяха формирани от отряди от разно произхождение и от разна величина. С. Радев, ССБ І [еа].
3. Спец. Само мн. След същ. т о ч к а. Който включва отделни текущи, обикн. по-незначителни, въпроси без връзка с основните точки от дневния ред на събрание, заседание и под.; друг. — Може ли да задам един въпрос? — Въпросите за точка разни — възрази попът, — нали вече се възприе. К. Калчев, ЖП, 13. В дневния ред имаше само две точки — одобрение на делегацията .. и втора точка разни. Пол., 2008, бр. 220 [еа].