РАЗЕША̀ВАМ, -аш, несв.; разеша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Разешвам. разешавам се, разеша се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.


Източник: Речник на българския език (онлайн)