РАЗЀШВАМ, -аш, несв.; разѐша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Разделям два предмета, които образуват двойка, чифт, еш; разешавам. Като сгъваш прането, внимавай да не разешиш чорапите.
2. Разделям животни, които се впрягат заедно; разешавам. — На теб ще ти направим едно добро, Койке! — кротко и мазно я прекъсна кметът. — Няма да ти разешваме биволиците да ти пада ярема, ами ще вземем предницата на колата. Ил. Волен, БХ, 42. — Ама ако са разешени, няма да се впрегне. Маха глава, не ще. Иска да каже: „туй място не е мое“. Й. Йовков, АМГ, 12.
3. Разбърквам, размествам части, които трябва да се срещнат, съвпаднат по шарки, цвят и под.; разешавам. Всяка платица е на ивици, .. Ала при съшиването на платиците, майсторицата не ги наставила така, че да се срещнат, .. Майсторицата от Беден пренебрегнала този обичай и разешила ивиците, разминала боите. Н. Хайтов, ШГ, 21. разешвам се, разеша се страд.