РАЗЖА̀ЛВАМ1, -аш, несв.; разжа̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Предизвиквам жал у някого; натъжавам, разтъжавам. Споменът, .., така ме разжали, че аз заврях лице в дрехата на тати, сумтях в нея, за да замаскирам едва удържимите хълцания, които напираха в гърлото ми. К. Георгиев, ВБ, 27. Момите, .., се повдигаха на пръсти и искаха да видят мъртвеца. .. Гласът на жената не пресекваше, та ги разжали. К. Петканов, СВ, 218. разжалвам се, разжаля се страд.
РАЗЖА̀ЛВАМ СЕ несв.; разжа̀ля се св., непрех. Обзема ме жал; натъжавам се, разтъжавам се. Велика тихичко я попита: — От какво ти стана толкова мъчно? Да не те изпъди свекърва ти? Дочка поклати отрицателно глава. — За Кръстя ли се разжали? — пак попита Велика. К. Петканов, МЗК, 36. Изпяха се две, три песни, / дядо се разжали, / и сълзите протекоха / по двете му страни. Ц. Гинчев, ДТ, 98.
РАЗЖА̀ЛВАМ2, -аш, несв. и св., прех. Воен. 1. Лишавам някого от военен чин. — Ти си дал клетва на негово величество. Аз мога под съд да те дам и да те разжалвам. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 20. Не позволявам да държите такъв език с мен, аз имам чин и когато съдът ме разжалва, ще имате удоволствие да се гаврите. В. Нешков, Н, 442. Съгласно устава, за да бъде запазена „честта на пагона“, преди разстрела подофицер Виктор Павлов и другарите му трябва да бъдат разжалвани. П. Илиев, ЛВ, 113. Ще разжалват подпоручика. Язък за него и за войничетата. Ем. Станев, ИК III и IV, 409. // Разш. Разг. Лишавам някого от някакво звание. Бая си пресолила печеното! Ще те разжалвам като готвач. Друг път аз ще го готвя.
2. Понижавам някого във военен чин. Признах, че вестника съм получил от офицерския кандидат Кръстю Кръстев и го разжалваха на кандидат-подофицер. Н. Хайтов, ДР, 188. разжалвам се страд. и възвр. — Ако в про-продължение на един месец не сложа кръст на цялото табло на нелегалните .., името ми да-да не е Сто-стоян Чернев... Готов съм да се раз-разжалвам... К. Калчев, ЖП, 456. Той носи пагон на капитан, а има министерска заповед за звание „подпоручик“. Разбирам, че му е неудобно да се разжалва, но не разбирам с какъв ум си е присвоил звание, на което няма право. В. Нешков, Н, 298.
— От рус. разжаловать.