РАЗЖА̀ЛВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разжалвам2 като прил. Воен. 1. Който е лишен от военен чин. Войникът, който, изглежда, си бе изпатил от нисичкия помощник, с няколко думи само го описа — разжалван лейтенант от гвардията на краля, наказан за гавра с млади момичета и игра на комар. Гр. Угаров, ПСЗ, 132. Полицията не се учудва, когато вижда отново разжалвания школник. В досието му вече са се натрупали порядъчно количество сведения. М. Гръбчева, ВИН, 355.
2. Който е понижен във военен чин. Един ден срещнах Сирак Скитник, школник, разжалван за недисциплинираност в редник. К. Константинов, ППГ, 233.