РАЗЖА̀ЛВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разжалвам1 и от разжалвам се.
РАЗЖА̀ЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Воен. Отгл. същ. от разжалвам2 и от разжалвам се. За лошо оплетена опашка — десет тояги, разжалване и изпращане в обоза. А. Гуляшки, ЗВ, 164. — Слушам, светли — отговоряше твърдо и с ледено спокойствие багатурът, осъден на най-унизително разжалване. Й. Вълчев, СКН, 379.