РАЗЖА̀РВАМ, -аш, несв.; разжа̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разбърквам, разпалвам жар, жарава, за да се разгори огънят отново; разжарявам. Първо се разшава ковач Георги, който се залови да разжарва стихналото огнище. Б. Обретенов, С, 86. ● Обр. Наближаваше пладне, слънцето бе разжарило до бяло своето огнище. Г. Мишев, ЕП, 26. Трябваше да се овъргаля в тревата, за да се охлади, да се ороси цялата, от главата до петите, от кожата до онази пещ, която са разжарили моминските ѝ гърди. Д. Мантов, ХК, 32. // Силно нагорещявам с жар, жарава (печка, огнище); разжарявам. Като се прибера вечер вкъщи, разжарвам печката и се залавям да готвя. разжарвам се, разжаря се страд.
РАЗЖА̀РВАМ СЕ несв.; разжа̀ря се св., непрех. 1. За огън, огнище — започвам да излъчвам силна горещина, жар, като се разпалвам, обикн. внезапно и буйно; разжарявам се. Огнището се разжари внeзапно и стълб от искри, .., излетя нагоре. Й. Радичков, СР, 132-133.
2. За слънце — започвам да излъчвам силна горещина; разжарявам се. Слънцето се бе разжарило над главите им, изстискваше влагата от омаломощените тела, увеличаваше мъчително жаждата. П. Вежинов, ДБ, 116. ● Обр. Беше сам [Смил] на върха на скалата, а под него се виеше Етъра, денят се разжарваше над белите камъни на крепости и дворци — и като че ли разрушенията едва се виждаха, или даже не личаха. Д. Добревски, БИ, 324.
3. Прен. За лице, чело, бузи — ставам горещ и се покривам с червенина поради силно изживяване; почервенявам, разжарявам се. Лицето на Пенко, .., така се разжари, че обречените му очи пламнаха в орбитите. Д. Вълев, 3, 40.
4. Прен. За чувство, емоция — достигам висока степен на изразяване, проявявам се с голяма сила; разгарям се, разжарявам се. Страстта му [на Васил] се разжари съвсем. Д. Вълев, 3, 78.