РАЗЖЀНВАМ, -аш, несв.; разжѐня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Развалям брака на някого, разделям съпрузи; развеждам. Мома мамила .. годено и негодено, ..: годени разгодила, женени разженила. А. Стоилов, П, 176. Да съм малко по-височка, / още малко черноочка, / годени бих разгодила, / женени бих разженила. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 163. Кат съм, море, тънко та високо, / да съм още бяло, църнооко / .. / Я би женените разженило / и тъкмените би разтъкмило! К. Христов, Кр, 25. разженвам се, разженя се страд.
РАЗЖЀНВАМ СЕ несв.; разжѐня се св., непрех. Разг. Развалям брака си с някого, разделям се със съпруга или съпругата си; развеждам се. Аз се ожених, разжених се и пак се ожених. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 53. — Па нали имаме дете тамо от нашия тука хубавец, Гануш. Нали се жени, па се разженва. Ст. Даскалов, ЗС, 93. Баба ми неуморно се разженваше и неуморно се повторно и потретньо женеше. Й. Вълчев, РЗ, 27. — За детето ми беше мъката. Виках си, да поотрасне Веско. Тогава нека млати хали майка му, нека се жени и разженва, ако ще. К. Григоров, ПЧ, 144-145.