РАЗЗА̀РЯНЕ, мн. няма, ср. Поет. 1. Отгл. същ. от раззаря и от раззаря се; зазоряване, разсъмване, зазаряне, зазаряване, раззоряване. Събуди се леко, сякаш не от това, че изцвили конят, а от самото раззаряне. В прозорците се бе сипнало сухото сребро на бледата есенна зора. Т. Харманджиев, КВ, 171. Беше бяло раззаряне. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 35.
2. С предл. н а, п р е д и. Времето, когато настъпва зората, когато се съмва; на зазоряване, на разсъмване, на раззоряване. Капнал си от път, почини си. На раззаряне всички ще станем. В. Андреев, ПП, 22.