РАЗЗВЪНЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от раззвънявам се1; зазвъняване1.

РАЗЗВЪНЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от раззвънявам се2; зазвъняване2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)