РАЗЗЕЛЕНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раззеленя като прил. 1. За дърво, гора и др. — който е станал зелен, като се е покрил с нови, млади листа; разлистен. Показа се кладенец, раззеленена върба до него, а по-горе — нисичка татарска къща. Й. Йовков, ЖС, 26. Докато отминем от Панагюрище, ние мълчехме, но щом настъпихме в раззеленената вече гора, дружината се провикна да пее. З. Стоянов, Съч. I [еа]. За една нощ от двете страни на улицата са били посадени раззеленени дървета. Н. Фурнаджиев, МП, 37.
2. За поле, нива и под. — който е станал зелен, като се е покрил с нови, млади стръкчета, със зеленина, трева. Широк каменен зид ограждаше раззеленения двор с островърхи тополи и ниски клонати диви кестени. М. Грубешлиева, ГР, 160. Бяха му казали, че от прозореца се вижда вече раззеленена Витоша. Д. Немиров, Др, 124. Цялото Подгорие, събудено от топлите пролетни ветрове и раззеленено, ехтеше от песните на пилетата и подвикванията на пастирите. Д. Яръмов, БП, 62.