РАЗЗЀМВАМ, -аш, несв. (диал.); раззѐма, -еш, мин. св. раззѐх, прич. мин. страд. раззѐт, св., прех. Разземам. Беше в 1772, когато Прусия, Австрия и Русия захванаха да разземват част по част Полша. С. Бобчев, ПОС (превод), 196. разземвам се, раззема се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)