РАЗЗЍНВАМ, -аш, несв. (диал.); раззѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. раззѝнат, св., прех. 1. В съчет. със същ. у с т а и под. Отварям широко уста, за да лапна нещо или като израз на силна изненада, вълнение, уплаха и др.; раззейвам, раззивам. И сега, и други път, Николина плачеше, както плачат малките деца: раззинваше широко уста и плачеше с глас. Г. Райчев, ЗК, 79. Ще предаваме [имота], както бащите на нас [синовете] предадоха. При тия думи Чорбаджиолу раззина уста и се закиска весело. Ц. Церковски, Съч. III, 251. Байо Петър опулил очите си и раззинал устата си. Л. Каравелов, Съч. VII, 65. Македон пожела да заплюе физиономията на шефа си. Представи си как Параскев Чергаланов раззинва от учудване уста и той плюе още веднъж, вече дълбоко в нея. И. Велчев, КЕЛ I, 51. // В съчет. със същ. у с т а, к л ю н и под. За животно, птица — отварям широко уста, клюн, човка, за да лапна нещо, като израз на заплаха или при силна горещина; раззивам. Нагласи се [соколът] за скок, наведе се, разпери крила, настръхна: „Кря!“ — И връхлетя, раззинал грозния си закривен клюн. П. Бобев, СЮМ, 42. Мъже, жени, деца, всичко .. е на полето. .. И кучетата не лаят: те са повечето с господарите си, а което пък е останало в село, изтегнало се под стряхата на сянка, раззинало уста, .., едва диша. Хр. Максимов, СбЗР, 19. Крокодилът бърза да грабне кокошката и раззинва своите страшни уста. Знан., 1875, бр. 17, 261. ● Обр. Денят и часът на първите парашутни скокове. .. Последни трепети. Сега всеки мисли само за едно — да преодолее първоначалното смущение и страха, когато се отвори самолетът и раззине устата си въздушната бездна под него. А. Станоев, П, 146-147. Раззина / зловеща паст настръхналата бездна, / и оглуши тя с дивия си рев / вселената. П. П. Славейков, ЕП 1907, 82.
2. Отварям широко нещо, обикн. врата, прозорец; раззейвам, раззивам. Раззинват дверите на царските палати: / не спря я никой ней, нито я пък изпрати. К. Христов, ИБ, 48. раззинвам се, раззина се страд.
РАЗЗЍНВАМ СЕ несв. (диал.); раззѝна се св., непрех. 1. За уста и под. — отварям се широко, докрай, за да лапна нещо или като израз на силна изненада, вълнение, уплаха и др.; раззейвам се, раззивам се. Устата му се раззина в прозявка и той се повлече към леглото да спи. ● Обр. Вечер горите и огромната долина, раззинала се под Зелениковец, потъват в син самодивски въздух. Ил. Волен, РК, 77. В това време вратата изскърца, мандалцето щракна и една тъмна стаичка се раззина. Ст. Даскалов, ПЯ, 109. Раззини се, земьо, та ме глътни! Нар. прик., СбНУ ХI, 166.
2. За врата, прозорец и под. — отварям се широко, докрай; раззейвам се, раззивам се. Колко пъти в сънищата ти после се е раззинвала тая врата да ти открие празнотата. Бл. Димитрова, От, 93. Той [Апостол] обра счупените стъкла, постави хартия на раззиналия се прозорец и слезе долу в работилницата. Ил. Волен, МДС, 120. С глух трясък се раззинаха вратите / на храма. К. Христов, Избр. ст, 198.
3. За отвор, шев на обувка, дреха и под. — разтварям се, тъй като преставам да съм закопчан, завързан, зашит; зейвам, раззейвам се. Обущата бяха се раззинали без връзки: стрина Босилка, .., им усука връзки от яки кълчищни конци. Ил. Волен, БХ, 149.