РАЗЗОРЯ̀ВА несв.; раззорѝ, мин. св. раззорѝ, св., безл. Зазорява, разсъмва; раззаря.
РАЗЗОРЯ̀ВА СЕ несв.; раззорѝ се св., непрех. 1. Само безл. Зазорява се, разсъмва се; раззаря се. Когато се раззори и Джендема засия със синкавите си пропасти и с огрените си по върховете бели чуки, Кара Ибрахим стигна до мястото, дето криеше пушката си. Ем. Станев, К, 7. Стана ѝ мъчно за Бързоходко, .. Тя си спомни благоразумните му съвети, .., как беше настоявал да не тръгва сама из гората, преди да се е раззорило. Ем. Станев, ПГВ, 59.
2. Прен. Просветва. Ние знаеме само, че после темната нощ захваща да са раззорява, че восточните облаци добиват пурпурен цвят, че звездите побледняват. ДБ 3, 60.