РАЗИГРА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разигравам и от разигравам се. Княгиня Йоана не обичаше брат си .. Имаше свои сметки, в нейните владения влизаха села, опустошени от турците, Мирча бе дал съгласие да ги продаде, .., а сетне бе отказал да разреши продажбата. .. Какво целеше с това разиграване, тя не можеше да проумее. Д. Добревски, БИ, 138. Та има ли смисъл той да опъва по три норми на ден, щом същото те могат да го направят с едно разиграване, с една аржентинска комбинация! В. Жеков, ТП, 40. Карпов за първи път в своята кариера избира френска защита и неопитността му в разиграването на това начало стана първопричина за загубата. О, 1977, кн. 11, 42.