РАЗЍСКВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Разискване; разискуване. В разискванието на въстанието, по кой начин да стане, две мнения са породиха в средата на депутатите. З. Стоянов, ЗБВ I, 426. Публикуваме двата нови български манифести, за които стана разисквание в английския парламент на 13 и 15 февруари. НБ, 1877, бр. 68, 264. Никакво разисквание още не е станало между европейските кабинети. НБ, 1877, бр. 74, 288.


Източник: Речник на българския език (онлайн)