РАЗЍСКРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разискря като прил. Поет. 1. Който излъчва искри от огън, нажежаване, нагорещяване; пламтящ, искрящ. И тази ли вечер разискрени факли / за диви възторзи горят? Хр. Смирненски, Съч. I, 130. В разискрения пламък вгледан, / .. / С очи, отворени широко, / към огъня, безумен тръгна. П. Алипиев, Л [еа]. Не ще сведеме пак чело, / че времето върти над тъмни бездни / великото си колело. / И върху него точи меч разискрен / гиганта огненочервен. Хр. Смирненски, Съч. I, 76. Дигни, о жрец, разискрен жезъл, / заклинай, знакове чъртай! Т. Траянов, ББ, 39.
2. Прен. Който излъчва искри от светлина; бляскав, искрящ. Разискрен ден над малкий град / раздига белите завеси. Н. Ракитин, ППВ, 28. Тревожната ми сянка не буди, / че в моя сън проблесват озарени / безкраен свод разискрени звезди / и две очи усмихнати над мене. Н. Лилиев, Ст 1932, 91.
3. Прен. За очи, поглед — който излъчва особен блясък поради силни чувства, емоции. В очите му [на Драгия] блестят искри .. Христина видя разискрения поглед. А. Каменова, ХГ, 97. Изведнъж пред софиянците се изпречи едно босо, чорлаво момченце, със зеленикави разискрени очи. Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 43.