РАЗЍСКРЯМ, -яш, несв.; разѝскря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя огън, пламък да гори силно и все по-силно, да изпуска искри; разпалвам. Подухна вятър и разискри огъня ни. ● Обр. На сцената той можеше да .. разискря без насита неугасимия пламък на младостта. Н. Лилиев, Съч. III, 371. В студеното огнище на нощта / зората жарки пламъци разискря. Ив. Пейчев, Избр. ст, 31.
2. Прен. Поет. Правя нещо да искри, да блести, да свети. Блъскаха се облаците, а мълниите валяха като дъжд, .., разискряха потъмнялото небе и се впиваха с грохот в разлюляната земя. Н. Хайтов, ПГ, 11.
3. Прен. Правя очи, поглед да блестят поради силни чувства, емоции. Ралев премига, млъкна и загледа планините през прозореца. Силно напрежение бе изпънало мускулите на лицето му, разискрило очите. О. Василев, Т, 213. — Ами той [Драгия] не те познал. Гръм ли неочаквано се разнесе, та Найда дигна сепнато глава? И какъв гняв разискри очите ѝ, че за миг пресуши сълзите. — Не ме познал? Ами тебе как позна? А. Каменова, ХГ, 73. разискрям се, разискря се страд.
РАЗЍСКРЯМ СЕ несв.; разѝскря се св., непрех. 1. За огън, пламък — започвам да горя силно и все по-силно, да изпускам искри; разпалвам се. Пламъкът на свещта се разискри и стана по-висок.
2. Прен. Поет. Започвам да искря, да блестя, да светя. Слънцето бе още ниско и всичко изглеждаше сочно, свежо: светлосинкавото небе, .., бликащите треви, .., по които звездичките на росата ту угасваха, ту се разискряха от утренния ветрец. В. Андреев, ПР, 147. В очите ѝ на пламенни възторзи / разискряха се пламен рой звезди. Д. Дебелянов, 45.
3. Прен. За очи, поглед — започвам да излъчвам особен блясък поради силни чувства, емоции. Тези очи се спряха и върху Токмакчията и като че ли се разискриха и блеснаха за миг в някаква изненада. Й. Йовков, ПК, 161.