РАЗКАЗВА̀Ч м. 1. Човек, който разказва случка, събитие, нещо видяно, чуто, преживяно или измислено. Разказвачът се кълнеше, че е очевидец на това, и слушателите го зяпаха с отворени уста. З. Стоянов, ЗБВ I, 29. — И тя, диването, пояснява разказвачът, се надява, че ще я зема за жена! Ал. Константинов, БГ, 54. Врачани слушаха и кимаха, понякога дори им се откъсваше от сърцето по някоя похвална дума за разказвача. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 55. В това време, когато селяните били наобиколили разказвача на страшното произшествие и го слушали сериозно, скръцнала кола из улицата. З. Стоянов, ХБ, 52. // Човек, който умее да разказва случки, истории. — Чудна работа, вуйчо! Че где има по-добър разказвач на приказки от тебе? Искам и съм готов цяла нощ да те слушам! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 21. Бащата бил известен в целия байловски край като духовит и сладкодумен разказвач. Лит. ХI кл, 93.
2. Писател, автор на разкази. Йордан Йовков е, без съмнение, един от най-добрите разказвачи след Иван Вазов. СбАСЕП, 443. Една нова генерация талантливи разказвачи .. правят сериозни усилия в разрешаването на психологически конфликти. Лит. ХI кл, 326.