РАЗКА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отнася до разказ, разказване. От баща си Елин Пелин слуша разкази за борбите на българския народ .. От него писателят взема пример как да служи на народа, учи се в разказното изкуство и хумора. Христом. VII кл, 153. За да имам по-голям успех при разясняването на въпросите, ще изнасям беседите си в разказна форма. ВН, 1961, бр. 3172, 2.
2. Грам. За изречение — с което се съобщава нещо, някакъв факт, идея, мисъл; съобщителен, разказвателен. — Училището е хубаво, ако днес изобщо съществуват хубави училища, но в най-лошия случай ще се научиш как да напишеш на английски едно просто разказно изречение. Ив. Томова, ББ (превод) [еа]. Разказните изречения обикновено се построяват в прав ред: подлогът стои пред сказуемото.