РАЗКАЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Разказвателен. Туй ни съчинение според гореказаните му „изяснителни забележки“ и „практическите му изводи“ и според критическия .. способ на излагането му (под един общенароден разказлив вид): оно се представлява като едно „първообразно“ и наше собствено. В. Берон, ЕИ, 8.