РАЗКА̀ЗУВАМ, -аш, несв. (остар.); разка̀жа, -еш, мин. св. разка̀зах, св., прех. и непрех. Разказвам. Аз, преди да тръгнем от Санкт Петербург, разказувах на моя професор .. защото имаме потребност от едно училище по живописание. АНГ I, 556. От анекдотите, които разказуват за него, са и тези. П. Р. Славейков, ПИ, 12. Разказуват, че на онзи свят кучето ще носи вода да гаси огъня, в който се мъчи стопанинът, а котката ще духа да подклада. БНТв XII [еа]. разказувам се, разкажа се страд. разказува се, разкаже се безл. И забравих какво се разказува [в „Дядо Йоцо гледа“], / но запомних от кой бе певец — / от народния наш Иван Вазов, / дето бе след войните тъдез. Н. Марангозов, НПС, 30.