РА̀ЗКАЗЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от разказ. В едно разказче се зачете с интерес, но го дочете с мъка. Г. Караславов, Тат., 202. Нюрка прочете след мен новото разказче. Л. Александрова, ИЕЩ, 269. — И Радичков дойде при мен една вечер. Донесе разказче, което не даваше представа за живописния му талант. Ив. Сарандев, ЕС, 117. Разказчето се хареса на цялото отделение, най-вече на момичетата. Д. Бозаков, ДС, 72. Взискателни читателю, не очаквай много от тия няколко предоставени на твоето просветено внимание разказчета. Г. Друмев, УКР, 1.