РАЗКА̀ЗЧИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Разказвач. Трябва да ви кажа, че Христо е бил образец на хубостта .. При това, прибавете огненото му и ораторско слово, дарбата му на разказчик да описва и представлява в живи краски всичко, за каквото говори. З. Стоянов, ХБ, 37. Благодарение на привлекателната форма, коя е имал романът, .., наедно с неотразимо увлекателний разказчик — кой възвел историята на любовта .. — наченали да разделят страстното стремление към по-добро и по-благородно. Ч, 1871, бр. 8, 233-234.
— От рус. рассказчик.