РАЗКА̀ЛВАМ, -аш, несв.; разка̀лям, -яш, св., прех. Правя нещо (път, земя, вода) да стане кално, да бъде покрито с кал или да съдържа кал (в 1 знач.). Неприятелят вървеше под палещото слънце наистина като през пустиня, сред облаци прах, гонен от жаждата, защото още първите отряди разкалваха и измърсяваха водите на потоците, които срещаха по пътя си. А. Дончев, СВС, 620-621. Докато бяха в мандрата, преваля дъжд, колкото да разкаля угарите, и сега краката на Митко затъваха в размекналата пръст и по обущата му полепваше кал. М. Марчевски, МП, 136. разкалвам се, разкалям се страд. разкалва се, разкаля се безл. Може да завалят дъждове, да се разкаля, а в кално време копае ли се лозе? Ст. Марков, ДБ, 465. Снегът беше мек, нетраен, а накрай се превърна в дъжд. Потекоха води, разкаля се. Г. Райчев, Избр. съч. I, 109. При топенето на снега в града се разкалва ужасно.
РАЗКА̀ЛВАМ СЕ несв.; разка̀лям се св., непрех. За земя, път, вода — ставам кален1 (в 1 и 2 знач.). Да имаш малка морава, отлично! Не се напича земята, не се стрива през сухите дни, не се разкалва през мокрите, а и окото се радва. Б. Болгар, ОП, 105. Пътищата отново прогизнаха, разкаляха се и станаха непроходими. П. Здравков, НД, 181. През нощта бе валяло дъжд и пътят се бе разкалял. Конете едва-едва пристъпваха, а аз бързах, бързах. М. Гръбчева, ВИН, 17. В дъждовно време дворът на лагера се разкалва и калта, въпреки предпазните ни мерки, прониква в общите помещения, а понякога и в стаите. С, 2004, 23.03. [еа].