РАЗКАЛУГЕРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкалугерявам и от разкалугерявам се. Откак на масата им седна отец Натанаил, Васил непрекъснато изпитваше някакво неприятно чувство. Все му се струваше, че Иван Горана или пък дъщерите му може да завъртят разговора към неговото разкалугеряване. Ст. Дичев, ЗС I, 428.