РАЗКАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разкаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Нагорещявам, нажежавам много силно нещо, обикн. метал. Обширният цех тътне от експлозиите на горещия пресован газ, който разкалява стоманените блокове в пещта. ВН, 1953, бр. 290, 4. А да чакам онова слънце, за което ни залъгва Димо войвода, .. Слънцето не е кузна да я разкалиш с духало. В. Караманчев, ЧЗ, 183. разкалявам се, разкаля се страд.
РАЗКАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; разкаля̀ се св., непрех. Нагорещявам се, нажежавам се много силно. ● Обр. Ръбовете на облаците се разкалиха като нажежени и оттам изскочи слънцето. Н. Антонов, ВОМ, 58. И тогаз от светлината / на пламтящите криле / пламва първо планината, / после равното поле / и след туй се разкалява / бялата небесна пещ. А. Германов, М, 19.