РАЗКА̀ЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкалям като прил. За земя, път, вода — който е покрит с кал, съдържа кал или е станал на кал (в 1 знач.). Шумът и гласовете идваха от дъното на мръсния и разкалян двор, обрасъл с бурени като старо градище. Ст. Загорчинов, ДП, 479. По разкаляния път биволите едвам тътрузят колата. П. Тодоров, И I, 104. Валеше дъжд. Беше тъмно и разкаляната глина, и мократа трева коварно се изплъзваха под краката. Л. Дилов, ПБД, 52. През нощта отново заваля буен пролетен дъжд .. Бойците напредваха по разкаляните пътища към бойното поле. П. Вежинов, ЗЧР, 219. През цялото време валеше дъжд — кой ще тръгне сега да гази по разкаляните пътища, да прескача мътни локви и пороища. Д. Талев, И, 278. Низко над земята, гдето няма сняг и над разкаляните пътища, се дига бяла пара. Й. Йовков, Разк. I, 22.