РАЗКАНДЪРДЍСВАМ, -аш, несв.; разкандърдѝсам, -аш, св., прех. Разг. Убеждавам, уговарям някого да не прави нещо, отказвам някого от намерението му; разубеждавам. Никой насила не го кара да помага. Щом не щеш, не щеш, поне си трай, не разкандърдисвай другите. Кр. Григоров, ТГ, 64. — Нели Хаджи Власи оная вечер викаше да сте пишели да искаме войска. — Разкандърдисахме го. Каква ти войска, бе? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 634. разкандърдисвам се, разкандърдисам се страд.
РАЗКАНДЪРДЍСВАМ СЕ несв.; разкандърдѝсам се св., непрех. Разг. Съгласявам се да не правя нещо, отказвам се от намерението си; разубеждавам се. Николчо искаше нещо да му каже, но се разкандърдиса и взе, та го замени с една плоча, която сложи на грамофона. Д. Бегунов, ГВВ, 11. — Чух, че сте били в Аркутино? — казах с невинен глас. — Мислехме, но в последния момент се разкандърдисахме. Ат. Мандаджиев, БЦР, 98.