РАЗКА̀ПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от разкапвам1 и от разкапвам се. На един бук до заставата с главата надолу висеше обезобразен от подуването и разкапването труп. Й. Вълчев, СКН, 152. На гости... Двадесет и осем километра снежно шосе, премръзване в сламицата на попътна волска шейна, разгряване във воденичките по средата на пътя и пълно разкапване на нещастните ми обуща. О. Василев, ЖБ, 293.
РАЗКА̀ПВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от разкапвам2; разкъсване.
РАЗКА̀ПВАНЕ3 ср. Отгл. същ. от разкапвам се.