РАЗКА̀ЧВАМ, -аш, несв.; разкача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Отделям едно от друго, отделям нещо, прикрепено, закачено към друг предмет; откачвам. Противоп. закачвам1. Отиде при кадилницата и разкачи синджирчетата ѝ, за да освободи една плоска̀та стъклена висулка. Й. Вълчев, РЗ, 128.
2. Диал. Накачвам, окачвам много, различни неща на много места. Над прозорците са разкачени по стената множество бели сахани и тарели. П. Тодоров, Събр. пр II, 329. разкачвам се, разкача се страд.
РАЗКА̀ЧВАМ СЕ несв.; разкача̀ се св., непрех. Отделям се от нещо, за което съм прикрепен; откачвам се. Колко пъти ги закачвах тези скоби, те все се разкачват. Δ На завоя вагоните на влака се разкачиха.